За Пчелния Мед

Още Хипократ е описал меда като отлично средство за укрепване на организма.Според него медът действа подмладяващо на организма и благоприятно при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. За това медът се е смятал като основна храна на боговете на Олимп. А това, че медът действа едновременно като храна и като лекарство, може да се убедим, ако разгледаме по-внимателно неговия химичен състав.
От него ще видим, че той представлява сложен продукт в който основната съставка са въглехидратите, които представляват 95-99% от сухото му вещество. Те го правят високоенергиен продукт. В 100г мед се съдържат 300 калории. Водното съдържание на меда е от 15 до 18%.

Медът съдържа най-важните за човешкия организъм микроелементи: йод, манган, фосфор, желязо, калций, натрий, хлор, сяра, силиций. В меда има антибиотични в-ва (това са така наречените фитонциди). Видът на тези антибиотични в-ва зависи от това, от какъв вид растение е събиран медът. Той съдържа етерични масла и органични киселини-ябълкова, лимонена, винена, оксалова, млечна и др.
За разлика от обикновената захар, която попаднала в стомаха, за да бъде усвоена от организма се нуждае от разграждане и при големи количества повишава съдържанието на холестерина в кръвта и води до затлъстяване, захарите в меда в комбинация с фитонцидите, минералните в-ва, витамините и органичните киселини го правят много по-ценно са човешкия организъм енергетично и лечебно средство. Той е по-полезен дори от лекарствената. Известно е, че при снижаването на количеството на захарта в кръвта се намаляват както физическата така и умствената работоспособност на човека. В това отношение захарите на меда са отличен основен енергиен материал за сърцето, нервната система и мускулите. Захарите на меда увеличават гликогена в черния дроб и с това подпомагат обменните процеси. Пълното изгаряне на захарите освобождава бъбреците от допълнителна дейност, което води до подобряване на отделителните им функции.
Медът има и защитни с-ва, благодарение на което се повишават имунните сили на организма. Той увеличава нивото на хемоглобина и броя на еритроцитите в кръвта. В малки дози той има антиалергично, антимикробно и антигнилостно действие.
Съвременните изследвания са установили, че антимикробните с-ва на меда се дължат на високото съдържание на захари и на антибиотичните в-ва, които се съдържат в него
Съвременната медицина е установила, че медът може да се използува самостоятелно или като помощно средство при лечение на редица заболявания като гастрит, стомашна и дуоденална язва, заболявания на горните и долните дихателни пътища,заболявания на сърдечно- съдовата система, гинекологични заболявания и др.Лекарите препоръчват меда в диетата на бъбречно и чернодробно болните, при невроза и др.

Източник